Според легендата в Горна Оряховица суджук се прави от 500 години. През 1538 г. на път за Цариград Рустем паша замръкнал в село Ряховица, където бил приет и нагостен от местните с вкусен деликатес от говеждо месо. Когато разбрали, че пашата отива при султана, селяните изпратили от вкусния колбас и на падишаха. Сюлейман Великолепни опитал българския суджук, останал възхитен и в знак на благоразположение издал свой ферман, с който обявил Ряховица за свободно и вакъфско селище. Вече 500 години суджукът е запазена марка на Горна Оряховица.
През 18-и век суджукът е бил познат под две наименования „сара” и „смарлама”. Първият се приготвял от най-вкусното месо, а във втория се прибавяли лой и изрезки. През 19-и век горнооряховският суджук започва да се изнася и извън българските земи, а през 1861 г. той печели отличие на стопанското изложение в Торино. Освен традиционния суджук имало и такъв с канела, с лук, с бял и черен пипер. Цената му била три гроша оката. От търговските тефтери от онова време се вижда, че в Горна Оряховица са се произвеждали над 50 тона суджук годишно. През 2011 г. горнооряховският суджук се превърна в първата защитена марка в ЕС. След регистрирането му само три местни фирми имат правото да използват това название за продуктите си. В първите години след регистрацията имаше опити от страна на фирми фантоми да произвеждат колбас с името „Горнооряховски суджук”. Днес обаче този колбас се произвежда само от колбасарите от региона.